Преп. Сава е роден в Кападокия през IV век. Още 18-годишен се поселил в манастир, където получил образование, обикнал монашеския живот и бил постриган за монах. Желаейки да служи на Бога в по-усамотено място, се отправил за Ерусалим да се поклони на светите места и да посети палестинските пустинници. Там постъпва в манастир, където прекарва 20 години.

Пожелал по-голямо усамотение, се поселил в една пещера и там прекарвал дни и нощи в молитва и труд. След много години живот в палестинската пустиня, Сава получава голямо наследство от след смъртта на своята майка и построява няколко манастира и болници, основава две страноприемници - една в Ерихон, а другата при пещерите, из които вече се оформила лаврата или големият манастир. В него се събрали много братя и ерусалимският патриарх поставил Сава за духовен ръководител на отшелническите обители. Умира на 94-годишна възраст в 533 г. Митологията представя св. Сава като брат на света Варвара (почитана ден преди него) и на свети Никола (почитан ден след него). Свети Сава в народните вярвания е по-добрият, той винаги върви след Варвара и я моли да не пуска от ръкава си ледени зърна по нивите. Двамата подготвят празника на св. Никола, затова се казва: "Варвара вари, Сава пече (меси), Никола гости гощава".

Преп. Нектарий е роден през 1420 г. в Битоля, Македония, от благочестиви родители българи и е наречен Никола. След смъртта на баща си заминава за Света гора Атонска, където приема монашеството и името Нектарий. Води благочестив живот, въпреки интригите на негови събратя, а когато остарява, търпеливо понася тежка болест. Умира на 5 декември 1500 г. След 5 години монасите разкриват гроба му и намират светите му мощи нетленни. Правят за тях ковчег, върху лицевата дъска на който изобразяват лика на преподобни Нектарий.