За Разлог, всяка година, денят 24 октомври е празник. На тази дата, по време на Балканската война от 1912 година, градът е освободен от османска власт от Родопския отряд под командването на генерал Стилян Ковачев и преминава в пределите на България.

Хронология на събитията:
“На 5 октомври 1912 год. с барабан се съобщи по улиците на Дупница обявяването на война на Турция. Отслужи се молебен в двора на новата черква „Св.Георги” при стечението на много хора. Свещеникът произнесе прочувствено слово за освобождението на брата роб. Чуваха се оръдейни гърмежи към границата.”

ОСВОБОЖДЕНИЕТО на гр. Разлог /тогава Мехомия – до 1925 г./ от турско става на 11 октомври /нов стил – 24./ То е резултат от действията на българската армия в избухналата на 5 октомври Балканска война. В Разложката котловина действа дясното крило на Родопския отряд под командването на ген. Стилиян Ковачев. По предварителния план атаката на гр. Мехомия е предвидена за 9 октомври, но настъплението се забавя заради проблеми с координацията. На този ден се провежда най-важното в Разложко сражение край с. Елешница с пристигащото от Неврокоп подкрепление /войска и башибозук/. Българската армия успява да спре противника, да го разбие и разпръсне обратно.

“Стигнахме билото на Рила планина през нощта. Пожари светеха по Родопите-Бабяк, а по насам в десно се чуваше стрелба. Разбрахме, че нашите са минали границата и са навътре в околията. В Драглища ни казаха, че войската е в Годлево. Отидохме и на южния край на селото намерихме българска войска. Стрелбата се водеше в с.Бачево. “

“Видех един войник куца-стъпалото на крака му, обут в навуща, разпрано от войнижки нож в тъмното. Казваха му да отиде в лазарета за превръзка и лекуване, той не желае-иска да върви с другарите си. Духът тогаз беше такъв...”

Без да знаят за забавянето, партизанските формирования /групирани в с. Банско/ на същия ден атакуват града, но са отблъснати от многократно превишаващия ги по брой и окопал се противник. Пада убит войводата Лазар Топалов от разложкото с. Белица. Той е единствената непосредствена жертва за освобождението на града ни. Все пак атаката изиграва своята роля във военните действия, защото не позволява на турските части в Мехомия да се притекат на помощ на своите в боя при с. Елешница същия ден.

На следващия ден от м. Полето към града се задава военна колона, но се оказва, че е турски батальон от сражението при Елешница, който до вечерта се разполага в обкръжение на града от север по хълма Голак. Българските части са задържани от неочаквано ожесточена съпротива на местните мюсюлмани в с. Баня. Българските първенци са задържани в конака като заложници. Градът замръква в страх и напрегнато очакване.

“На другия ден сутринта дружината се построи при Караивановите хармани и плевни с фронт към Бачево. Командирът на дружината подп.Йорданов застана пред войниците и в неколко думи каза: „Вчера ние бехме излъгани, подмамени, днес требва на нож да изтриеме тези кучета и да освободим Бачево”. От селото и от казармата зад него се стреляше, а също и от Голак, където имаше окопи за отбрана на Мехомия.”

„Отидохме в казармата на баира до селото-тя напусната-и влезохме в селото, стрелбата беше окончателно спрела-селото Бачево освободено. Навлезли бяха откъм изток войници и други като нас, които са вървели след войската. Турците, войници и мъже от селото, избегнали в последния момент към Мехомия.”

За щастие сутринта на 11 октомври градът осъмва опразнен от турските войскови части. Под прикритието на нощта те се оттеглили без бой през Пирин. По спомените на Славчо Даскалов към 9 часа от Чучката на хълма Голак с изстрели във въздуха се спуска по пътеката към църквата „Свети Георги” цивилен човек с пушка /четникът Никола Чапкънов от Горна Джумая/, започва да бие камбаната, пак стреля във въздуха, минава от Вароше през Сръбо и Крапата махала към конака в центъра, където нахълтва „на нож”. Към 11 часа от м. Полето пристига дружина от 27-ми пех. Чепински полк /предна охрана/, която има задача да предотврати евентуална съпротива на мюсюлманското население или саморазправа с тях.

Българската артилерия с няколко изстрела поразява отбранителната кула в центъра пак с такава цел. Към 16 часа следобед пристига и основната част на 27-ми пех. Чепински полк с духова музика начело и започва истински празник за българите.

“11.октомври 1912. Върволица от хора потегли през Ушите към Мехомия, накичили пушки с цветя или зеленина. Минахме през Вароша в колона по един към конака-центъра. Всеобща радост. Подир обед се съобщи да отидеме при турските гробища, източния край на града под Голак да посрещаме войската. Събра се много народ. Навлизаше 2 пех. Чепински полк в строй, в крак, със знаме и музика, а народа викаше „ура”. Следва полска артилерия и обоз. Неописуемо настроение.”

От 1992 г. с решение на Общински съвет – Разлог тази дата /24 октомври по нов стил/ е обявена за празник на град Разлог.