130 години от рождението на Людмил Стоянов (ист. име Георги Стоянов Златарев), български писател, публицист, преводач, и 45 години от смъртта му (11 април 1973) /1888-1973/.

Участва в Балканската война (1912-1913), в Междусъюзническата война (1913) и в Първата световна война (1914-1918). Интерниран от София за антивоенна дейност (1939-1940). Председател на Съюза на българските писатели (1946-1949). Директор на Института за литература при Българската академия на науките (1962-1964). Депутат в VI Велико народно събрание (1946-1949) и в 3-ото Народно събрание (1958-1961). Автор е на сборниците с разкази "Милосърдието на Марса" (1923), "Бич Божий" (1927), на повестите - "Холера" (1935), "Мехмед Синап" (1936), на пиеси и биографични очерци. Превежда руска литература. Лауреат на Димитровска награда (1950). Носител на орден "Георги Димитров" (1958, 1963, 1968, 1973), на орден "Народна република България" първа степен (декември 1959).