110 години от рождението на акад. Владимир Георгиев, български езиковед /1908-1986/. Декан на Историко-филологическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1947-1948), ръководител на катедрата по общо и сравнително-историческо езикознание във факултета (1948-1974). Заместник- ректор на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1948-1951) и ректор на университета (1951-1956). Директор на Института за български език при Българската академия на науките /БАН/ (1951-1957), заместник-председател на БАН (1959-1973). Директор на Единния център по език и литература към БАН (1972-1978). Главен редактор на "Кратка българска енциклопедия" (1962-1969), на енциклопедия "А-Я" (1974), на енциклопедия "България" (1-6 том, 1978-1988) - издания на БАН. Председател на Международния комитет на славистите (11 ноември 1960-1966).

Изследва древните индоевропейски езици от Югоизточна Европа, Балканския полуостров и Мала Азия - тракийски, старобългарски, пеласгийски, етруски и др. Предлага нов начин за приложение на сравнително-историческия метод и доказва съществуването на отдавна изчезнал език - пеласгийски (предгръцки). Проучва праславянски език и отношенията му към балтийските, германските, тохарските и други езици. Инициатор на правописната реформа в България през 1945 г. Удостоен със званието "доктор хонорис кауза" на Виенския университет (1934), на Хумболтовия университет в Берлин /Германия/ (ноември 1960), на Киевския държавен университет (април 1986).на орден "Кирил и Методий" първа степен (23 май 1957), на орден "Народна република България" първа степен (декември 1959), на орден "Георги Димитров" (февруари 1968; 21 февруари 1978; декември 1978). Лауреат на Димитровска награда (май 1951, август 1969). Член-кореспондент на Френската академия на науките (1965), на Финландската академия на науките (1966), на Саксонската академия на науките в Лайпциг (1968), на Белгийската академия на науките в Брюксел (1972), на Атинската академия на науките (1977).