На 30 октомври през 1961 г. СССР извършва най-мощния взрив на водородна бомба в историята. Водородната (термоядрена) бомба е конструирана от група физици под ръководството на академик Игор Курчатов. В групата на разработчиците влизат Андрей Сахаров, Виктор Адамски, Юрий Бабаев, Юрий Трунов и Юрий Смирнов. Водородна е т. нар. термоядрена бомба - по името на екплозивно устройство, което използва принципа на термоядрения синтез (сливане на атомните ядра), при който се отделя огромно количество енергия. Името ѝ се дължи на това, че веществото, което се използва за синтез е някой от двата тежки изотопа на водорода - деутерий или тритий. В историята остава като Царь-бомба - най-мощното ядрено оръжие, което е създавано и взривявано някога по време на ядрени изпитания. Бомбата е взривена на височина от 4 км над остров Нова Земя. Мощността й се равнява на 50 мегатонов тротилов еквивалент или близо 2500 пъти по-мощна от първата атомна бомба, взривена на 6 август 1945 г. над град Хирошима. Генерираната ударна вълна обикаля Земята три пъти. Ядрената гъба се издига на височина 64 километра, а от йонизацията на атмосферата радиовръзката на стотици километри от полигона прекъсва за час.