По българските земи Свети Трифон се тачи като покровител на лозарите, кръчмарите и градинарите, наричан е още Зарезан, защото се празнува в началото на подготвителния сезон - когато се започва резитбата на лозята. Обичаят повелява в празничния ден стопаните, които имат лозя да "зарежат" няколко пръчки, после да полят корените на лозата с вино. Кулминацията на празника е избирането на "цар на лозята" - обикновено някой добър стопанин, който се смята за късметлия, за да може по време на неговото "царуване" да се роди обилен плод.

Ритуално зарязване на лозята по времето на патриархалното общество e било свързано с редица специфични обредни действия: стопанката е омесва тесто и изпича топъл хляб, приготвяла е пълнена кокошка, а част от тях се слагали в нова шарена торба и са се давали на лозаря, разбира се заедно с бъклица вино. Всеки стопанин, пък трябвало да посрещне слънчевия изгрев на лозето и обърнат на изток да се прекръсти три пъти. След това, може вече да отреже първите (обикновено 3) пръчки и да полее мястото с червено вино, светена вода и пепел, които пази от трапезата на Бъдни вечер. През февруари се прави само ритуално зарязване, защото е още твърде студено, а през целия ден се устройвали шумни веселби.

Eтнографите откриват основата на празника в древния култ към Дионисий - бога, когото в древността почитали като покровител на виното, веселието и лозята. Вярвало се, че там, където той мине, хората се научават да отглеждат лозя и да правят вино. В негова чест се празнували т.нар. дионисиади, характерни с буйните си игри и веселие сред природата.